Всички НПО искат да участват в усвояването на структурните фондове

    

Експертна оценка на готовността на бизнеса и неправителствения сектор за ефективна работа със средства от фондовете на ЕС оповестява днес представителството на Програмата на ООН за развитие. Оценката се базира на проучване сред 419 неправителствени организации и 474 компании от цялата страна. Проучването разкрива набор от пречки за пълноценното усвояване на средствата от европейските фондове.

Основните проблеми произтичат от нереалистични очаквания, трудности по осигуряване на финансиране и съфинансиране, различия в капацитета на актьорите, неадекватна комуникация, неефективност на предлаганото досега обучение, липса на дългосрочна визия за развитие. Всички НПО искат да участват в усвояването на структурните фондове, като 74 % от тях искат да го правят много активно, докато желанието на бизнеса е по-умерено - 37 % очакват много активно участие, информират БГНЕС.

На фона на това силно желание неправителственият и частният сектор са само отчасти готови за участие в структурните фондове. В регионален план най-ограничен е капацитетът в най-слабо развитите райони, които имат най-голяма нужда от подкрепа за развитие и са потенциално най-избираеми за интервенции на структурните фондове. Слабият капацитет на бизнеса и НПО в тях се комбинира със слаб капацитет и на местните власти, посочва проучването.

Ако не бъдат взети мерки, тези проблеми ще създават сериозни рискове пред участието на България в структурната и регионална политика на ЕС. Това означава пропускане на възможностите за бързо сближаване на равнището на развитие и жизнения стандарт със страните-членки на ЕС. Структурните фондове са възможност - как тя ще бъде използвана зависи от националния капацитет. Използването на средствата от структурните фондове и кохезионния фонд крият рискове.

Първият риск е парите да не бъдат усвоени. Вторият риск е те да бъдат похарчени неефективно, т.е. финансираните с тях действия да не постигнат желания резултат. На трето място, въпросите на структурните фондове са винаги много "политически" и могат да доведат до конфликти между заинтересованите (участниците във формулирането и прилагането на подкрепяните от структурните фондове политики и програми и адресатите на тези политики и програми).

Присъединяването към ЕС представлява уникална възможност за България да използва ресурсите, предоставени на страната чрез структурните фондове и кохезионния фонд на ЕС, за да постави основите на устойчиво подобрение на живота на хората. Водено от това разбиране, Представителството на ПРООН съвместно с Министерството на регионалното развитие и благоустройството проведе проучването на неправителствените организации и бизнеса за работа с фондовете на ЕС.

Това проучване е част от поредица от три експертни изследвания, които ПРООН България ще оповести в следващите седмици. Второто представлява сравнителен анализ на опита на две стари и две нови държави-членки на ЕС (Португалия, Ирландия, Полша и Чешката република) и съществуващия опит в България в прилагането на партньорския принцип за планиране и усвояване на структурните фондове. Третото изследване представлява актуализирана оценка на административния капацитет на 209 български общини и 28 области за участие в планирането и усвояването на структурните фондове и кохезионния фонд на ЕС.

В изследванията, както и в експертните обсъждания на частичните резултати и на окончателните варианти на трите доклада участваха представители на държавната администрация и неправителствения сектор, които са пряко ангажирани или участват в работните групи по създаването на шестте оперативни програми и на Националната стратегическа референтна рамка - основният стратегически документ за участие на страната в европейските фондове. Докладите ще бъдат достъпни за всички заинтересовани страни на интернет страницата на ПРООН www.undp.bg и ще бъдат предоставяни на електронен носител на проявилите интерес към тях.