Забавяне на кредитната активност и по-нисък темп на инфлация, очаква БНБ

    

В края на текущата година се очаква кредитната активност да се забави като достигне близо 40% на годишна основа. Показателят обаче ще запази високото си ниво за страната.

Годишният темп на повишение на цените също ще започне да се забавя през втората половина на 2008 г. и в края на годината да бъде около 8%.

Това се посочва в публикувания днес втори брой за 2008 г. на тримесечното издание "Икономически преглед" на БНБ, в което се представя анализ на основните тенденции на развитие в икономиката на България, влияние на външните фактори върху нея и очакванията за динамиката на макроикономическите показатели на страната през 2008 година.

Покачващата се цена на привлечените ресурси вероятно ще продължи да оказва натиск за повишение на лихвените проценти по кредитите, въпреки че засилената конкуренция в банковата система ще бъде фактор, който ще ограничава това влияние.

За очакваното у нас нарастване на лихвените проценти по кредитите ще допринесе и взетото от ЕЦБ в началото на юли решение за увеличение на лихвения процент по основните рефинансиращи операции с 25 б.т. до 4.25%, посочват от централната финансова институция.

Лихвените проценти по срочните депозити в левове и евро продължиха да се повишават в съответствие със засилените потребности на банките от ресурси за финансиране на кредитната им дейност. Кредитната активност на банките остава висока въпреки формирането на тенденция към забавяне на растежа на вземанията от неправителствения сектор.

Увеличението на лихвените проценти по депозитите и нарастването на цената на ресурсите на паричния пазар у нас и в еврозоната бяха пренесени върху лихвените проценти по кредитите. Най-ясно това се наблюдава по отношение на лихвените проценти по левовите кредити за предприятия, като през април и май повишение беше отчетено и при лихвените проценти по кредитите за домакинства.

Оценка за намаляване темпа на инфлация се основава на очакванията за значително нарастване на земеделското производство и предлагането на храни през втората половина на годината (при благоприятни условия за реколтата), както и при допускането за средна международна цена на суровия петрол от около 130 щ. долара за барел.

Продължаващото покачване на цените на суровините предизвика глобално повишаване на инфлацията и на инфлационните очаквания. Според пазарните очаквания овладяването на инфлацията, а не противодействието срещу забавянето на растежа, ще бъде основна задача на водещите централни банки до края на годината.

Прирастът на международните валутни резерви на страната ще осигурява поддържането на растеж на широките пари от близо 30% на годишна основа.
От средата на 2007 г. се наблюдава тенденция на повишаване на нивото на инфлация в световен мащаб, свързано с нарастването на цените на енергийните ресурси и храните.

У нас през май инфлацията на годишна база достигна 14% като цените на храните нараснаха с 25% и имат принос от 6 процентни пункта в общата инфлация.

Приносът на повишението в цените на общественото хранене е 2.15 процентни пункта, поскъпването на горивата и транспортните услуги, обусловено от динамиката на международната цена на суровия петрол, допринесе 2.3 процентни пункта в общата инфлация.

У нас притокът на чуждестранни капитали към страната се запазва висок от началото на годината. Излишъкът по финансовата сметка на платежния баланс (предварителни данни) надвиши 3 млрд. евро, а преките чуждестранни инвестиции са в размер на 1.2 млрд. евро за първите четири месеца на годината.

В края на юни т.г. международните валутни резерви на БНБ достигнаха 13.2 млрд. евро и съотношението им към средномесечното равнище на вноса на стоки и услуги се подобри до 6.0.

Реалният растеж на БВП през първото тримесечие достигна 7% като приносът на нетния износ за растежа за пръв път е положителен, а инвестициите в основни активи нарастват с 15% в реално изражение.

През втората половина на 2008 г. се очаква запазване на икономическия растеж на ниво от над 6% на годишна основа. Дългосрочният инвеститорски интерес към страната ще поддържа висок притока на преки чуждестранни инвестиции и въпреки несигурността на международните финансови пазари не очакваме местните икономически агенти да имат проблеми с достъпа до външно финансиране.

Поради значителния внос на инвестиционни стоки и на непрекъснато поскъпващи суровини и материали очакваме съотношението на дефицита по текущата сметка на платежния баланс към БВП да остане на нивото от 2007 г. и да се финансира предимно от притока на преки чуждестранни инвестиции.