Петър Димитров: Няма проблеми с финансирането на АЕЦ Белене

    

"Категорично няма да има проблеми за финансирането на бъдещата АЕЦ "Белене" и с отработеното ядрено гориво от централата, което ще се приема от Русия", заяви в интервю за Българското национално радио министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров.

По телефона от Санкт Петербург, където участва в икономически форум, Димитров каза, че "Русия е потвърдила готовността да финансира от бюджета си изграждането на АЕЦ "Белене".

Димитров припомни, че подобна готовност е била заявена лично от доскорошния руски президент, а сега министър-председател, Владимир Путин, по време на посещението му в България през януари 2008 година.

Министърът отбеляза, че независимо от проблемите, които се опитват да правят някои екологични организации, "категорично няма да има проблеми с финансирането" на бъдещата АЕЦ. Той заяви също така, че Русия ще према отработеното ядрено гориво и отхвърли спекулациите на тази тема, правени от противници на проекта, най-вече екологични организации. 

Димитров каза, че строителството на АЕЦ "Белене" ще започне през следващата година, а още през тази ще бъде излята бетонната плоча на площадката в Белене.

Коментирайки резултатите от визитата си в Азербайджан, която имаше за цел да се договори доставката на местен газ, Димитров обяви, че е постигнато споразумение за вноса на 1 млрд. куб. м газ в България. "Подписахме протокол, с който конкретизирахме количествата", каза той, добавяйки, че са необходими тръби, по който "синьото гориво" да стигне до България.

По думите на Димитров, има два варианта този газ да стига до България - чрез газопровода "Набуко" и чрез построяване на свръзка с вече съществуващата газопреносна мрежа Турция-Гърция-Италия (TGI).

"Азербайджан не разполага с необходимите количества газ, които да запълнят "Набуко", подчерта Димитров. Той заяви, че Баку има само една трета от необходимата суровина за запълването на тръбата, затова се водят преговори с други страни. Димитров посочи като варианти Египет, чиято "газопроводна мрежа е достигнала на 60 км от турската".

Като проблем пред проектите за доставка на газ от Каспийския регион и Близкия изток, той посочи "желанието на Турция да бъде собственик на газа, който транзитира".