ПИК: Инвестициите в енергетиката не почиват на митове

    

Пропорционално на нуждите от енергия ще нараства и необходимостта от инвестиции. Трудно e да се определи точната сума в международен мащаб, но в прогнозите си анализаторите говорят за суми от порядъка на трилиони долари.

Това може да прочетете в юнския брой на списание ПИК в рубриката Тема на броя.

Енергийният сектор в Балканския регион също се нуждае от инвестиции от порядъка на 10 млрд. EUR, като за България необходимостта е от близо 6 млрд. EUR. Този разчет направиха експерти преди 6 години. А в първите месеци на 2008 г. може да се твърди, че нуждата от инвестиции в енергетиката на страната ни е значително по-голяма.

Поне това доказват данните от чуждите компании, купувачи на енергийни предприятия в България, а също така и от българските собственици. Причините са много, но инвеститорите основно се позовават на факта, че в един значително дълъг период не са правени сериозни вложения нито в изграждането на нови мощности, нито в модернизация на вече построените, нито в мрежата и съоръженията.

В същото време бумът в строителството, развитието на нови сектори в икономиката и сравнително добрият растеж поставят компаниите пред сериозни изпитания. Според данните на експертите от сектора ръстът на потреблението за последната година ще надскочи 6% при първоначални прогнози за 2 до 3 на сто.

Електроразпределителните предприятия са сред най-големите инвеститори в България. През трите години, откакто оперират на българския пазар, мажоритарните собственици на трите дружества - чешката CEZ Bulgaria, австрийската EVN Bulgaria и германската E.ON Bulgaria, са инвестирали над 850 млн. лв.

Приблизително още толкова биха могли да инвестират компаниите и през настоящия нов регулаторен период в енергийната мрежа, в изграждането на нови модерни съоръжения, в подмяна на остарелите средства за измерване на консумираната електроенергия, както и за развитие на квалификацията на персонала и подобряване качеството на услугата за клиентите.

В юнския брой на списание ПИК, в рубриката Кой управлява парите, четете интервю с д-р Мими Виткова, изпълнителен директор на ОЗОФ "Доверие" и председател на АЛДДЗО:

Това, че ще се увеличават средствата за здравеопазване, е добро решение, но то съвсем не е достатъчно и приложено като единствена стъпка и единствено решение, даже бих казала, че е опасно, тъй като здравната система се нуждае не само от пари, а и от организация.

За съжаление у нас организацията и на макро- и на микрониво е катастрофирала. Не можем да намерим лечебно заведение, особено от публичния сектор, което да предостави комплексно медицинско обслужване на високо качество. Твърдим, че реформата в извънболничната помощ била вървяла добре и е почти приключила.

Да видим какъв е резултатът - лекарски кабинети в гарсониери и гаражи, лаборатории, които пренасят кръв от стотици километри и никой не контролира доколко адекватен е транспортът, за колко време се транспортира и какво е качеството на резултатите, изработени по този начин.

В извънболничния сектор имаме дезинтегрирана медицинска помощ, без всякакви критерии за това тя да предоставя качествени услуги и гаранции. Така че само финансовата мярка е напълно недостатъчна. Ще налеем повече пари, но ако те не се управляват добре, ако не носят по-голяма ефективност в системата, по-добре да не правим тази стъпка.

Какво спортният журналист Крум Савов попита Алена Георгиева, регионален мениджър на "Индезит къмпани" за България, Сърбия и Черна гора, Македония, Босна и Херцеговина също можете да прочетете в новия брой на списанието.

Лесно ли се прави бизнес у нас ?

- Трудности има навсякъде. Ако говоря за нашата фирма, те вече са преодолени. Сравнявайки това, което сме постигнали в България, с новото в съседните страни като Сърбия и Босна и Херцеговина, имам чувството, че тук сме завършили университет, а там тръгваме от начално училище или детска градина, образно казано.

Ситуацията в балканските държави е известна и е добре да се сравняваме именно с тях. Да вземем бивша Югославия, която преди 20 години беше много по-напред във всичко, просто на светлинни години от нас в бизнеса: внос от Западна Европа, производство, частни фирми. А в момента ние сме я изпреварили. България и Румъния се развиват с много по-бързи темпове в сравнение с останалите европейски държави.

Сякаш искат да догонят за кратко време развитите икономики, за да компенсират това, което са пропуснали. Нещата, за които там са били необходими десетилетия, у нас се случват много по-бързо. Може би защото сме свикнали да се борим с трудностите. Имаме бизнес проблем - разрешаваме го, без да чакаме някого отвън да ни посъветва. Смятам, че у нас има много квалифицирани професионалисти, които движат бизнеса напред.

В юнския брой на списание ПИК в рубриката Релакс ще прочетете за това как туристическият бранш се опитва да привлече вниманието на българина към родните курорти.

В търсене на решение работещите в бранша обявиха 2008 за година на българския турист. Браншовите туристически организации си поставиха амбициозната задача да възвърнат нашенеца, да го убедят, че няма нищо по-хубаво от нашите все още китни курорти.

За целта работещите в туризма настояват българите, които прекарват почивката си у нас, да получават данъчни облекчения в размер на 5-10% срещу представена фактура. В края на миналата година стартира национална информационна кампания "България - рай и за българите". Ако останем да почиваме у дома, поне 10% от средствата, които се изразходват за почивка в чужбина, или приблизително 100 млн. EUR, ще останат в България, категорични са браншовиците.

Българите са сред най-добрите клиенти. Когато решат да почиват, не пестят, дават бакшиши, обичат да си угаждат. Търсят различни заведения, атрактивни местенца за отмора, развлекателни програми. И най-важното, пазят чисто. Същото не може да се каже за някои чужденци, които, за да им излезе по-евтино, се хранят по стаите си, споделят хотелиери.