Юрий Саакян: Идеята за "газов ОПЕК" е лишена от икономически смисъл

    

Идеята за "газов ОПЕК" съществува за момента само на политическо равнище. Икономически смисъл от нея няма. В Русия"газовият ОПЕК" се възприема само като подобрен вариант на Форума на страните-износителки на газ.

Това твърди генералният директор на Института по проблемите на естествените монополи Юрий Саакян в интервю за агенция БГНЕС.

*    *    *

Прави впечатление фактът, че идеята за създаване на "газов ОПЕК" намери своите привърженици сред политолозите, а професионалните икономисти, както руски, така и чуждестранни, се изказаха по този въпрос по-премерено и внимателно. Как може да се обясни тази разлика във възгледите им? Не е ли това още едно доказателство, че идеята за "газов ОПЕК" е политическа, а не икономическа?

- Идеята за "газов ОПЕК" съществува за момента само на политическо равнище. В нея няма икономически смисъл: квотният принцип при добива на газ е абсурден, защото цената на газа напълно зависи от колебанията на цената на петрола, и обемът на производство на газ не влияе по никакъв начин на цената. Вторият проблем е отсъствието на самия световен газов пазар.

На 30 износители на газ днес се падат не повече от 9 затворени регионални пазари, които почти не са свързани един с друг. Тази ситуация се обяснява с факта, че 70% от изнасяния газ преминава през тръбопроводната инфраструктура, която здраво свързва продавач и купувач.

Мнозина свързват надеждите за създаване на световен газов пазар с разпространението на производството и търговията на втечнен газ, който по удобство на транспортиране и съхраняване е близък до петрола. Но трябва да се има предвид, че втечненият газ не може да изтласка тръбопроводния транспорт: по най-премерени прогнози, делът на втечнения газ в световната търговия скоро ще престане да расте и ще остане на равнища 33-38%.

Така "законът на тръбата" ще остане в сила. Накрая, третият икономически почти непреодолим проблем е абсолютното доминиране в търговията с газ на дългосрочни договори със срок от 10 до 30 години с предварително зафиксирани обеми на доставки и формула за промяна на цената. Подобни договори са необходими не само на купувача, но и в още по-голяма степен на продавача и са свързани с необходимостта от мащабни инвестиции в геоложки проучвания, добив и транспортиране на газ с много продължителни периоди на възвращаемост.

Доколко е възможно осъществяването на практика на плановете за създаване на "газов ОПЕК" днес?

- Въпреки отсъствието на икономическа база, "газовият ОПЕК" под една или друга форма ще бъде създаден, изхождайки от чисто политически съображения. Това е нужно, преди всичко на Иран и Венецуела, за да излязат от външнополитическата изолация.

За Русия той също е изгоден, както от гледна точка на усилване на нейните позиции в същия този Иран, така и за оказване на натиск на купувачите на газ в Европа. Останалите страни, включително Катар, Нигерия или Алжир, ще получат, както и Русия, допълнителна политическа опора при преговорите с потенциалните вносители на газ.

Накрая, за всички участници ще бъде в еднаква степен изгодно да имат дискусионен форум, където биха могли да бъдат координирани международните тръбопроводни проекти и ценовата политика. В зародишна форма "газовият ОПЕК" функционира още от 2001 г. под формата на Форум на страните-износителки на газ (Gas Exporting Countries Forum - ФСИГ).

В момента тази организация включва в себе си 16 страни-участнички, контролиращи 72,5% от световните запаси, 43,1% от добива и 53,6% от търговията с газ, включително и над 85% от износа на втечнен газ. Но структурата на Форума е много размита, механизмите на неговата работа са неясни.

В резултат 6-годишната дейност на ФСИГ за момента не е дала никакви осезаеми плодове. Както е известно, за момента съществуват два противоположни варианта за устав на "газов ОПЕК": ирански и руски. Техеран предлага да се създаде действително истинска ОПЕК със строги механизми на взимане и приемане на решения.

Нито на Русия, нито на останалите членове на ФСИГ, с изключение, вероятно, само на Иран и Венецуела, това им е нужно. В Русия, на свой ред, възприемат "газовия ОПЕК", по същество, просто като подобрен вариант на ФСИГ. Отчитайки, както вече казах, че "газовият ОПЕК" е лишен от какъвто и да било икономически фундамент, през есента на тази година на заседание на ФСИГ се планира да се разгледа именно руският вариант.
 

Някои руски политици (например, Михаил Маргелов) смятат, че Москва не трябва да става член на "газов ОПЕК", но трябва да се договори за взаимодействие с останалите доставчици на газ. Каква е същността на това взаимодействие?

- Маргелов предлага по същество същото, което и "Газпром": да се създаде функциониращ дискусионен форум без каквито и да било задължения от страна на неговите участници. Това е нещо подобна на Общото събрание на ООН, но без Съвета за сигурност.

На Запад перспективата за консолидация на производителите на газ се възприема с изключително раздразнение. Доколко са основателни страховете на западните страни, че техните „национални шампиони", чийто добив е пъти по-малък от обемите на продажбите им, ще се окажат в по-неблагоприятна позиция, в случай че „газовият ОПЕК" стане факт?

- Страхът от "газовия ОПЕК", като цяло, е безпочвен, но САЩ и Европейският съюз напълно резонно се страхуват от подобряване на взаимоотношенията между страните-износителки на газ и тяхната консолидация даже на съвещателно равнище. Всяко политическо и икономическо обединения днес прави страните по-силни, а тяхната позиция по-твърда.

Най-голям проблем може да възникне при реализирането на газотранспортните проекти, не отговарящи на интересите на мнозинството страни-членки на ФСИГ. Например, Русия е в състояние да убеди Иран и Туркменистан да се откажат от подкрепата за европейския проект "Набуко", което означава да му се сложи кръст.

Какво може да противопостави Западът? В САЩ и ЕС се чуват призиви за "енергийно НАТО". Доколко е реално реализирането на тази заплаха?

- "Енергийно НАТО" е подобна игра на думи, както и "газовият ОПЕК". Вносителите на енергийни ресурси отдавна имат добра съвещателна и лобистка организация под формата на Международната агенция по енергетика (МАЕ). Да се създаде нещо ново едва ли е възможно, а да се копират функциите на МАЕ е безсмислено.