Готовността на България и още девет стари и нови членове на Европейския съюз (ЕС) да въведат еврото ще стане известна на 7 май, когато Европейската централна банка (ЕЦБ) ще публикува доклад по темата, се казва в репортаж на "Дойче веле".

Докладът е и по повод предстоящата за отбелязване 10-годишнина от старта на единната европейска валута, която вече е приета като платежно средство от 15 държави, членуващи в Евросъюза - Австрия, Белгия, Кипър, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Люксембург, Малта, Холандия, Португалия, Словения и Испания - обединени в т.нар. еврозона.

На 7 май ЕЦБ ще определи готовността за присъединяване към еврозоната на България, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Швеция.

Първоначално еврото измести националните валути на 11 държави, а сред тях бе и Германия. Тогавашният финансов министър на страната Тео Вайгел предрече, че "еврото ще бъде успех", а днес ситуацията в света показва недвусмислено, че той е бил прав. На 22 април еврото постигна рекордно висока стойност спрямо щатския долар (1 евро се разменяше за 1,60 долара).

Идеята за единната европейска валута възниква още в началото на 70-те години. Както обяснява икономистът Вилхелм Шьонефелдер, на когото до голяма степен се дължи присъединяването на Германия към еврозоната, "идеята бе в това, че една кофа вода със сигурност е по-стабилна от една чаена чаша". Вътрешен пазар без единна валута не би бил истински вътрешен пазар, подчертава Шьонефелдер.

И макар днес 65% от анкетираните германци да се явяват поддръжници на еврото, има и 34%, които са за връщане към "добрата стара германска марка". Аргументите са налице - инфлацията, която попари първоначалния ентусиазъм.

Над 53 на сто от запитаните германци обвиняват единната европейска валута директно за нарасналите през последните години цени, а за 43% причините са други, като например поскъпването на енергоизточниците и хранителните стоки.

Според финансиста Манфред Вебер желанието за връщане на дойче марката има предимно психологически основания - за мнозина тя е емблематична за икономическия подем във времената след Втората световна война. Той не пропуска да изтъкне обаче, че еврото се е проявило като достоен наследник на марката, тъй като с въвеждането на единната европейска валута се създават предпоставките за по-нататъшен икономически растеж, респективно - фундамента за гарантирането на високия жизнен стандарт в Германия.

За 10 години валутният съюз в Европа се е осмислил. Становището на председателя на еврогрупата, премиерът на Люксембург, Жан-Клод Юнкер, е, че еврото е изпълнило всички възложени му очаквания и е предотвратило валутните кризи в Европа.

Юнкер смята, че въвеждането на еврото е перспектива, която стои пред всички държави от ЕС. Но при приемането на нови членки в еврозоната трябва да се внимава за гарантирането на стабилността на общата валута.

Всяка от държавите в Евросъюза може да се присъедини и към валутния съюз, но най-напред трябва да бъдат удовлетворени съответните критерии за стабилност.

Съгласно Договора от Маастрихт, всяка държава членка на ЕС трябва да отговаря на 5 критерия, за да може да се присъедини към зоната на еврото и да приеме единната европейска валута за своя национална. Тези критерии (наричани още "критерии за конвергенция") са:

- Бюджетен дефицит не повече от 3% от брутния вътрешен продукт (БВП).

- Публичен дълг (включително държавно гарантиран) не повече от 60% от БВП.

- Инфлация не повече от 1,5% по-висока от средната за трите държави в ЕС, които са с най-ниска инфлация.

- Ниво на дългосрочната лихва от не повече от 2% над средното ниво в трите държави в ЕС с най-ниска лихва.

- Обменният курс на националната валута (преди приемането на еврото) трябва да бъде стабилен, т.е. да се движи в "нормалните" за европейския валутен механизъм граници.

0