|
На пресконференцияв Българската стопанска камара (БСК) на 24 март бе официално представен новоучреденият Български институт за външна търговия (БИВТ), създаден по инициатива на БСК и регистриран като организация с нестопанска цел. Управителят на БИВТ, Жечко Димитров, обяви, че основната функция на БИВТ ще бъде да обучава мениджъри и други представители на бизнеса в областта на външната търговия. Първата инициатива на института е еднодневно обучение на тема "Бизнес с Германия", което се провежда на 25 март в сградата на БСК. Семинарът цели запознаване на предприемачите, търсещи възможности за установяване и задълбочаване на успешни бизнес отношения с Германия, с бизнес климата във федералната република, с възможностите за бизнес с германски партньори и най-често срещаните проблеми при интернационализирането на бизнеса, както и начините за тяхното преодоляване. Следващата държава, към която БИВТ ще насочи образователните си усилия е Русия. С Германия, както и с Русия, България отбелязва изключително негативни тенденции в двустранната търговия - голямо отрицателно търговско салдо, влошена структура на вноса и износа и др. Веднага след пресконференцията, Жечко Димитров отговори на няколко въпроса в блиц-интервю за Еxpert.bg. Защо започвате точно с държави като Германия и Русия? Не е ли по-добре да се фокусирате върху пазари, които са по-лесни за проникване? - Няма лесни пазари. Това че тръгваме от Германия и Русия е продиктувано от голямото отрицателно търговско салдо, което имаме с тях и от структурата на двустранната търговия с всяка от тях. Ние смятаме, че има голям резерв, т.е. България има своите шансове да пробие там. Проблемът тук не е в конкретни стоки или услуги, а в начина по който те се предлагат на съответните пазари. Ако вземем за пример руския пазар, той е огромен. Той не се интересува от доставката на, да речем, един тир със стока. Там трябват по-големи количества, за да задоволят търсенето. Иначе няма смисъл да се влиза в каквито и да е сделки. За съжаление, повечето български производители не са в състояние да посрещнат такова търсене. Те не могат въобще да излязат на такъв пазар. Как вие ще им помогнете, за да бъдат по-успешни на тези пазари? - Това, което ние ще се опитаме да им покажем, са възможностите за коопериране на усилията на няколко производителя от един сектор или един регион. Ще им подскажем как да формират по-големи обеми от стоки, с които да бъдат конкурентноспособни и да осигурят една ритмичност. Във всеки случай, няма да даваме конкретни решения, които да са панацея за всички. Ще се опитаме да покажем спецификата на тези пазари и да им предложим някаква форма на решение, чрез която те да могат да бъдат успешни на тях. От тази гледна точка, смятам, че пред България наистина се откриват възможности, а има и интерес към нас, от страна на Германия и от страна на Русия за внос на български продукти и стоки. На какво се базира информацията ви, че има интерес към България? - Има германски и руски фирми, които търсят сътрудничество с българския бизнес. Има и български компании, които се стремят към подобно сътрудничество, към излизане на двата пазара. Когато обявихме програмата на курсовете, ни озадачи фактът, че има изключително голям интерес например от откриване на български магазини в Германия. Магазини, в които да се представят производители на екологично чисти продукти. А това е огромна ниша за подобен развит пазар. Значи България е известна в Германия като производител на екологично чисти продукти? - Да, Германия в момента е точно мястото, където могат да се предложат такива продукти и те ще се продават успешно. Става дума за продукти на биологичното земеделие - домати, краставици, различни масла, вкл. и розово и т.н. Те могат и се изнасят изключително успешно за там. Защо решихте да наречете вашата организация институт? Не навява ли това мисли по-скоро за научно-изследователска работа, отколкото за образователна и консултантска дейност? - Опитваме се да бъдем една нестопанска организация, която да генерира доходи толкова, колкото да се издържа. Но, разбира се една от насоките на дейността ни ще бъде да правим проучвания за конкретни пазари, за да можем да ги предоставим на всички заинтересовани стопански субекти, които са настоящи или потенциални участници на въпросните пазари. На какви ресурси, както информационни, така и финансови, ще разчитате при вашите изследвания? - Стопанската камара има традиция в тази насока. Ние и сега правим такива изследвания. Отсега-нататък вече ще профилираме и представяме изследванията като инструмент за навлизане на конкретни пазари с конкретни стоки. И в момента се извършват множество проучвания, по линия на търсене на членове на БСК. Проблемът е, че те не са познати на повечето членове, да не говорим за фирми, които не членуват в камарата. Ние ще им покажем резултатите от изследванията, ще ги направим част от програмите, за да може всичко това да бъде за тях достъпно и полезно.
|