Цените на петрола: време е да се застраховаме

    

Цените на петрола могат да паднат рязко. Звучи странно. Но именно сега трябва да се мисли за подобна възможност. Именно сега, когато цените са високи, е минимална цената на финансовите планове, които ще послужат като застраховка в случай, че цените паднат.

Без съмнение руснаците осъзнават потенциалния риск от намаляването на цените на петрола. Иначе не биха създали през 2004 г. стабилизационен фонд. Но логиката и този фонд, и създадените въз основа на него резервен фонд и фонд за национално благосъстояние по-естествен начин предполагат по-нататъшно развитие: създаване на конкретни инструменти на хеджирани цени на петрола.

Трябва да се преодолее психологическата склонност да се вярва в непоклатимостта на конюнктурата. Тази заблуда кара много хора да изключват повторението на 1998 г. и даже да се съмняват в необходимостта от фонд за национално благосъстояние.

От опита от миналото знаем, че когато става дума за спекулативни пазари, не трябва да се разчита на някаква яснота. Когато световните цени на петрола нараснаха от 3,51 долара за барел през 1973 г. до 38,34 долара за барел през 1981 г., мнозина решиха, че те никога няма да паднат. Разпространи се вярата в новата епоха на вечно високи цени на петрола.

Още през 1972 г. Римският клуб издаде книга "Границите на растежа", където се предсказваше, че икономическият растеж не може да продължава дълго заради липсата на ресурси. Цените неконтролируемо ще нарастват, храната няма да стига, и всичко ще приключи с масов глад.

Качеството на изследването бе подложено на сериозна критика, но психологическият ефект бе постигнат. През 1980 г. мнозина в света вярваха, че резервите от природни ресурси не могат да удовлетворят потребностите на увеличаващото се население. И изведнъж цените запознаха да падат през 1985 г. Намаляването от 30,35 долара за барел през октомври 1985 г. до 10,43 долара за барел през март 1986 г. се превърна в истински шок.

Причините, както се смяташе, бяха чисто политически и временни - несъгласуваност в действията на членовете на картела ОПЕК. Наистина с времето цените се покачиха, но през ноември 1998 г. рухнаха до 11,37 долара за барел. Този спад бе още по-загадъчен от срива през 1986 г. и трябваше да убеди тези от нас, които все още имаха някакви съмнения, че винаги съществува вероятност от срив на цените.

Цените на петрола, както и на другите суровини, се определят не само от динамиката на търсенето. Това са спекулативни стоки, т.е. тяхната цена днес зависи от очакванията за спад или растеж на цените в бъдеще. А очакванията са нещо деликатно.

Те могат да се сменят след появата на нова информация, например за алтернативни източници на горива или за нови енергоспестяващи технологии. Оказва влияние и начина на мислене - психологията на балона и психологията на спада. Нито една страна не може да си позволи нейното развитие да зависи от такива неустойчиви фактори.

Аз и моите колеги от компанията "MacroMarkets" създадохме нов пазар за хеджиране на петролните рискове. Разработихме ценни книжа (DCR, down crude), чиято цена се движи в посока обратна на цената на петрола. Хеджирането на петролните рискове е много важно за Русия, чиято икономика се развива, благодарение на високите цени на петрола и изживява решаващ период на бурен растеж.

Намаляването на петролните цени ще се превърне в сериозен шок за Русия. От друга страна, подобно хеджиране има огромно значение и за САЩ, отчитайки тяхната голяма зависимост от вноса на петрол. Пенсионните и други американски фондове трябва да инвестират в петрол в изгода на своите участници. Разпределението на рисковете между Русия и САЩ или Русия и всяка друга страна не изисква сключването на международни договори.

То може да се осъществи, ако големите държавни фондове открият позиции на финансовите пазари. Лидерите на много страни вече са стигнали такова ниво на съзнание, което им позволява да спестяват пари за бъдещето, следващата стъпка в тази посока - финансовото хеджиране. Хеджирането на рискове, свързани с колебанието на цените на петрола, е добре известно на финансовата общност, запозната с концепцията за управляване на рисковете.

По-сложно е да се убеди държавата да приеме тази политика. Но за всяка страна - и за Русия с нейните големи петролни резерви, и за САЩ с тяхното голямо потребление на петрол, управлението на енергетическите рискове е най-важната икономическа задача.

Остава да се надяваме, че по-високото ниво на разбиране на енергетическия рисков мениджмънт с времето ще надделее.

Робът Шилер е известен икономист и професор в Йелския университет. Той е автор на книгата "Новият икономически ред".

Сподели във Facebook Сподели в svejo.net Коментари