Случаят Дънди - историята на една прикрита национализация

    

След повече от две години ходене по мъките и опити да се пребори с държавната машина и определени интереси на управляващи кръгове, изглежда че канадската фирма "Дънди" ще стартира проектите си. Но на висока цена. Ясната логика, че законите и правата на собственост трябва да се спазват в страната, се оказа неприложима в случая.

Нито Европейската комисия, нито съдебната система в страната успяха да накарат министъра на екологията Джевдет Чакъров да спази законите в държавата. Именно зачитането на правата на собственост и спазването на договорите е предпоставка за съществуването на пазарна икономика. Без това необходимо условие не можем да говорим за никакъв свободен пазар, ефективна съдебна система, свободна търговия и пр.

След като повече от две години министър Чакъров отказваше да подпише ДОВОС (доклад за оценка на въздействието върху околната среда) на проектите за разширение на дейността на "Дънди" и дефакто блокираше дейността на компанията, тази седмица беше разпространена новината, че е постигнато споразумение между "Дънди" и правителството.

Концесионното възнаграждение на компанията ще се увеличи в границите между 2 и 8% от стойността на метала в добитата руда, което се оценява на над 51 милиона лева годишно при сегашните пазарни условия. През 2007 г. постъпленията от концесията са били 1.73 милиона лева.

Другата клауза от споразумението е участието на държавата с дял от 25% в новата преработвателна фабрика, която ще бъде изградена. В нея ще се преработва добитият златно-меден концентрат до крайни метали. Постъпленията на държавата от това дялово участие ще се трупат в "Сребърния фонд" (фондът за гарантиране на стабилността на пенсионната система) по думите на министър-председателя. Този фонд, обаче, все още не съществува, тъй като не е приет законът за създаването му.

Как се стигна до тук?

Като ретроспекция на събитията ще представим фактите по случая "Дънди":

"Дънди Прешъс Металс" (Канада) закупува "Челопеч Майнинг" ЕАД през септември 2003 г., след като предишното дружество "Наван майнинг" фалира.
Инвестиционната програма на дружеството предвижда да бъдат инвестирани повече от 260 милиона лева в находището.

Дейността на "Дънди" води до създаване на работни места на местно и регионално ниво - 750 пряко заети в мината + над 3000 допълнителни работни места в преките доставчици и подизпълнители на находището.

Доходите на глава от населението в Челопеч и съседните населените места, където "Дънди" е сред основните работодатели, са повече от два пъти по-високи от средните нива в областта и в страната.

През м. февруари 2005 г. дружеството получава Сертификат за първи клас инвестиции. Според закона за насърчаване на инвестициите това означава, че централните и териториални органи на управление трябва да извършват административно обслужване в срокове с една-трета по-кратки от законоустановените.

През 2005 г. компанията изготвя ДОВОС за осъществяване на разширяване и обновление на находището в Челопеч.

18 ноември 2005 г. - изтича законният срок, в който МОСВ трябва да подпише ДОВОС.

Декември 2005 г. - Дънди подава жалба пред Върховния административен съд (ВАС).

Края на октомври 2006 г. - тричленен съвет на ВАС задължава министър Чакъров да оповести позицията си и да подпише ДОВОС.

През 2006 г. Дънди е внесла в държавния бюджет над 22 млн. лв. под формата на концесионно възнаграждение, преки и косвени данъци и социални осигуровки.

През 2006 г. Европарламентът разпитва Джевдет Чакъров относно забавените разрешителни за проектите в Челопеч и Крумовград. Министърът се оправдава със следните фактори:
1) Общинските съвети на общините са против реализиране на проектите;

2) Гърция и Турция се противопоставят на проектите, поради опасност от замърсяване на водите;

3) Договорът с "Дънди" не е изгоден за България заради растящите цени на златото на борсата и ниските концесионни отчисления за държавата и общините;

През 2006 г. "Челопеч Майнинг" стана първата компания от България, удостоена с международната награда "Зелена ябълка" за най-добри практики в опазването на околната среда, която се връчва от британската екологична организация Green Organization.

Януари 2007 г. - излиза статия във в-к "Файненшъл таймс", в която се коментира случаят "Дънди" в България: "Дънди не е първият чуждестранен инвеститор, който е принуден да чака повече от определеното по закон време, за да получи разрешителни. Подобен проблем имат около 400 компании".

Април 2007 г. - потвърдено е решението министър Чакъров да се произнесе по ДОВОС и от петчленния състав на ВАС.

"Дънди" изпраща на няколко пъти оферти до Министерство на икономиката и енергетиката с предложения да увеличи концесионното възнаграждение в полза на държавата.

През юни 2007 г. "Дънди" внася жалба срещу България в Европейската комисия заради блокиране на проектите на компанията.
Неудобните въпроси

Мината в Челопеч е едно от най-богатите находища на злато в Източна Европа. Не случайно изглежда фактът, че когато цената на златото на международните пазари се покачи над критична стойност и компанията възроди мината, като инвестира милиони лева, за да създаде модерно, ефективно и печелившо находище, апетитите към компанията се заостриха.

На няколко пъти министърът на екологията излизаше с твърдението, че икономическите интереси на държавата не са спазени при подписване на концесионния договор с "Дънди", въпреки че неговият ресор не се отнася до икономическите въпроси, а тези, свързани с околната среда. От друга страна опитите на компанията да се водят открити преговори и да бъде постигнато ново споразумение, като дори доброволно беше предложено да се заплаща по-високо концесионно възнаграждение, оставаха като глас в пустиня.

Много въпроси изникват и ще останат да бъдат задавани в случая с компанията Дънди. Защо точно "Дънди" беше нарочен? Защо не се спазват законите и договорите в държавата? Има ли опасност за другите компании в този сектор или други сектори да бъдат сполетени от подобна съдба? Защо бяха използвани екологични аргументи, след като се оказа, че спорните моменти са чисто икономически? Защо се отказваше открит диалог с чуждестранния инвеститор, а се използваха приоми, които приличат на рекет?