|
Австрийската камара на фармацевтите подкрепи въвеждането на принципа "един фармацевт - една аптека" в България, съобщиха от Българския фармацевтичен съюз (БФС). "Опитите да се осуети влизането в сила на принципа "един фармацевт - една аптека" в България предизвикаха реакцията на фармацевтичната общност в Европа. Причината за изразеното безпокойство е, че в Народното събрание беше прокарано необосновано голямо удължаване на гратисния период за въвеждане на етичния модел на собственост върху аптеките," се казва в съобщението на БФС. Принципът, известен като "един фармацевт - една аптека", предвижда аптеки да могат да се откриват само от фармацевти и всеки от тях да може да притежава само по един обект. След Италианския фармацевтичен съюз своята категорична подкрепа за въвеждането на това изискване в България изрази и Австрийската камара на фармацевтите. Нейният президент Хайнрих Бургасер изпрати официални писма до председателя на Народното събрание Георги Пирински и до министъра по европейските въпроси Гергана Грънчарова. "Въпреки че в Австрия този принцип е съпътстван от ограничения върху юридическата форма на аптечните дружества и забрана за управление на повече от един обект, аптеките в Австрия успяха да разширят обхвата на предлаганите от тях услуги и дори да създадат нови работни места", пише в писмото си Бургасер. Според него австрийската система е доказано успешна и не допуска редица недостатъци на режима на свободно отваряне на аптеки, като например откриването на прекалено много обекти в гъсто населени места за сметка на рядко населените селски райони. "Забраната върху притежаването на повече от една аптека предотвратява възможността за създаване на вертикално-интегрирани фармацевтични предприятия. Единствената цел на тези предприятия е придобиването на допълнителни облаги при продажбите и дистрибуцията, за сметка на независимите и коректни аптеки, работещи в полза на пациентите си", пише Бургасер. По думите му, аптеката е по-скоро здравна институция отколкото търговско предприятие и следователно правилата на свободната и неограничена конкуренция не могат да се прилагат. "Лекарствените продукти са специални продукти, а не обикновени потребителски стоки. Вместо да стимулират употребата на лекарства чрез реклама и така да увеличават продажбите си аптеките се стремят да осигурят оптимално лечение на пациентите си", твърди Бургасер.
|