|
България и още седем членки не ЕС оспорват политиката на Европейската комисия (ЕК) по повод на либерализацията на енергийния пазар в рамките на Съюза, пише "EU Observer". Австрия, България, Гърция, Германия, Франция, Латвия, Люксембург и Словакия са връчили на словенското председателство на ЕС алтернативен план, който според ЕК е неприемлив, както от правна гледна точка, така и като съдържание. Планът, наричан вече "трета алтернатива", изисква различен подход към постигането на целите на Комисията за разделяне не производствения и дистрибуторския подсектори на енергетиката. По време на последната дискусия по темата, ЕК е изразила становище, че предложението на осемте се разминава с критериите, очертани на срещата на най-високо равнище на ЕС миналия март, твърди "EU Observer", цитирайки анонимни източници. В допълнение, Комисията е поставила и въпроса за законността на алтернативата, като твърди че страните членки не могат да излизат с предложения за директиви на ЕС. Запитан за провелите се при закрити врати дискусии, комисарят по енергетиката Андрис Пиебалгс е заявил, че "сериозно" приема посланието, отправено от осемте. "Приветствам това, че държавите са изразили своето мнение", казал Пиебалгс и добавил, че разговорите са показали, че има политическа воля за бързо излизане от спорната ситуация. Същевременно той е потвърдил, че "няма намерение да оттегля вече изразената позиция на Комисията и да я преформулира". Съгласно процедурите в ЕС, за да вземе предвид предложението на България и другите седем членки, ЕК ще трябва първо да оттегли своята версия на проектодирективата. Спорното предложение бе представено от Пиебалгс още миналата година. То предвижда разделянето на производствените и дистрибуторски звена на енергийните компании да стане законодателно задължение, според което фирмите от сектора ще трябва да продадат поне едната от двете дейности. Комисарят от своя страна има алтернативна идея, а тя е за създаване на независими оператори на енергийните системи. Така големите компании от сектора ще запазят собствеността върху инфраструктурата, която сами са изградили, но контролът върху мрежата ще бъде прехвърлен на друг оператор, нямащ нищо общо с компанията-майка. Подобно разделяне на активите се приема в Брюксел за жизненоважно с оглед на поощряване на конкуренцията в сектора, а оттам и за понижаване на цените на електроенергията. Още от самото начало обаче, групата от осем държави, където водеща роля играят Франция и Германия, се противопоставя на идеята с твърдението, че проектът на ЕК е удар по конституционно заложените права на собственост. Няма да се промени и нивото на конкуренция, смятат държавите, в чиито редици е и България. Франция и Германия са и страните, в които са базирани енергийните гиганти "Electricite de France" и "E.ON", а те и двата произвеждат и доставят енергия, и контролират трансмисионната мрежа. Затова и осемте предлагат енергийните конгломерати да имат отделни производствени и дистрибуторски фирми, които обаче да са под шапката на едно акционерно дружество. Става дума не само чисто физически да се отделят седалищата на съответните звена, но и да се смени сегашната вертикална структура на вземане на решения с хоризонтална, при която мениджърските екипи по производството и дистрибуцията ще бъдат равностойни. Равностойността ще бъде гарантирана от строг регулаторен режим, предлагат България и останалите седем държави. Друга група членки, най-вече Великобритания, Ейре, Швеция, Дания, Холандия, Белгия, Латвия и Испания, подкрепят по-радикалния подход предложен от ЕК, а именно пълно разделяне на двете дейности в отделни фирми с различни собственици. Въпреки спора между Брюксел и осемте правителства, стоящи зад "третата алтернатива", пише "EU Observer", комисарят Пиебалгс вярва, че Европейският парламент ще приеме вече предложената проектодиректива на Комисията, а въпросът ще бъде окончателно решен по време на френското президентство на ЕС през втората половина на тази година.
|