Това е така, защото заплатите са си почти същите, като преди, докато цените на апартаментите скочиха, обяснява италианското седмично издание Corriere Economia.

Ако обаче едно италианско семейство днес реши да прибегне до заем, за да си купи ново жилище, то нещата се усложняват.

Ако дадено семейство продаде апартамента си и половината от сумата от него даде за нов апартамент, а за другата половина от средствата поиска жилищен заем, то няма да успее да получи заем дори за 20 годишен период.

През 2000 година например, за да осъществи такава операция, му беше необходимо да дава за изплащането на заема 32,4 % от доходите си.

Сумата можеше да бъде финансирана от банки или фондове, ако внесеното в кеш за апартамента беше 50 % от общата му цена. Днес за месечната сума по покриването на жилищния заем отиват 45 % от доходите.

Нещата са още по-зле в Рим, където от необходимите по-рано 6 години заплати се стигна до днешните 11 години заплати за изплащането на един апартамент.По-малки разлики в това отношение има в Торино и Неапол.

Изчисленията си Corriere Economia прави възоснова на статистиките на Централната италианска банка за доходите на семействата през 2006.Изданието взима като отправна точка средната заплата на обикновен италиански служител.

То обаче определя като "обезкуражаващи" данните в това отношение за работниците във фабриките.

Един апартамент от 100 кв.м. в полуцентрална зона през 2000 година е изисквал 10 години работа в Милано и 8 години - в Рим. Днес за подобно жилище са необходими над 15 години работни заплати.

В случай на взимане на жилищен заем, той би "изял" 62 на сто от годишните доходи на работниците.

prontosofia.com

0