|
Eвропейските пари за подпомагане на производителите на пчелни продукти ще стигнат до тях, заяви на пресконференция по повод наближаващия празник на пчеларите - 10 февруари, Владимир Стойков, заместник председател на Варненския общински пчеларски съвет. Ситуацията е като в едновремешните вузове - дават ти изпита, но и ти трябва да си го вземеш, добави той. Тоест за средствата, които им се полагат, пчеларите трябва да кандидатстват. Проблемът е, че пчеларството застарява, а на възрастните им е трудно да тичат насам-натам, за да си подготвят документите, добави Стойков и отново каза, че парите ще стигнат до всеки, който се потруди да ги вземе. По официална информация за тази година пчеларите в България могат да получат от ЕС до 2 570 000 лв., като за периода от 2007 - 2011 г. общата сума е около 7 млн. лв. За да получи финансова помощ пък производителят на пчелни продукти, трябва да е регистриран като такъв и съответно да плаща осигуровки. Изискването обаче е първо да са осчетоводени конкретните разходи по дейността му до последния документ, а това по думите на председателя на Варненския общински пчеларски съвет Неделчо Йорданов е съществена пречка за мнозина негови колеги. Проблем за производителите, които искат да изнасят продукцията си в чужбина, пък се оказва изискване от МЗП - медът да се преработва и да се пълни във варели. Защо медът трябва да се хомогенизира и да не може да се изнася в 25-килограмови тенекии, недоволства Неделчо Йорданов, който е зазимил около 300 пчелни семейства. Иначе по традиция най-голям вносител на български мед е Германия, където обаче медът от Балканите се използвал най-вече за подобряване качествата на внасяния от Аржентина. Според специалистите в България няма нито една истинска лаборатория за изследване на произвежданите пчелни продукти и всъщност никой не знае какво точно се продава в търговската мрежа. Вместо истински мед много често на пазара се предлагали различни смеси с допълнителни пълнежи. Те не са вредни, но истинският мед трябва да е кристализирал, казват пчеларите.
|