Външният частен дълг изпревари износа в Русия

    

През 2007 г. по предварителни оценки на Централната банка /ЦБ/, банките са заели в чужбина 70,3 милиарда долара, а нефинансовите компании - 75,3 милиарда долара. Към 1 януари техните чуждестранни задължения възлизат общо на около 400 милиарда долара, което е с 1,6 пъти повече, отколкото през 2006 г. Растежът на дълга през 2007 г. беше впечатляващ, заяви икономистът от ЦМАКП Олег Солнцев.

Преди година външният дълг на частния сектор представляваше 26% от БВП, а през 2007 г. - 31,7%. Това все още е по-малко, отколкото в страните от Централна и Източна Европа /35-40% от БВП/, отбелязва Ярослав Лисоволик от "Дойче Банк". Това равнище не е критично, уверяват дружно икономистите.

Но дългът расте по-бързо от икономиката, разтревожен е Евгени Гавриленков от "Тройка Диалог". "Означава, че заемите не носят адекватна възвращаемост", коментира той.

Външният частен дълг изпревари износа /392,6 милиарда долара през 2007 г./, докато през 2006 г. той е бил по-малък от износа с 20%, отбелязва Солнцев. Подобно съотношение показва, че съществува възможност външният дълг да бъде изплатен за сметка на собствени средства.

При такива темпове през 2011 г. натрупаният дълг ще бъде два пъти по-голям от износа, заяви Солнцев. Експертите не очакват бурен растеж на заемите. Причината е в световната турбулентност, усмирила кредитните апетити, и в "аномалиите" през първото полугодие на 2007 г., посочва Гавриленков.

Тогава укрепването на рублата и продажбите на "Юкос" заляха Русия с безпрецедентен приток на частен капитал - 66,4 милиарда долара. В края на годината - 82,3 милиарда долара. През 2008 г. частният дълг ще нарасне с още 150 милиарда долара до 550 милиарда, прогнозира Солнцев.

Гавриленков смята, че подобни заеми са невъзможни. Даже при стабилизация на оборотите на глобалния пазар компаниите и банките ще заемат 80-100 милиарда долара. Още по-ниска е оценката на Лисоволик - 50-60 милиарда долара. Сумарният външен дълг може и да не расте: кредитополучателите като цяло ще се рефинансират, допуска Алексей Моисеев от "Ренесанс капитал".

Намаляването на темповете на растеж ще продължат, отношението на дълга към БВП също ще намалее, предсказва Гавриленков. Впрочем за момента започналото през лятото влошаване на ситуацията с ликвидността не е спряло растежа на дълга.

Банките през второто полугодие са заели почти толкова, колкото и през първото. А предприятията рязко са съкратили привличането на външни заеми: през първите три тримесечия - 68,5 милиарда долара, а за четвъртото - 6,8 милиарда. Банките преминаха от еврооблигации на синдицирани кредити, заяви Солнцев. По този начини кредиторите преразпределят рисковете.

А укрепването на рублата увеличи притока на краткосрочни средства по банкови сметки за игра с курсовете на валутите, отбелязва Солнцев. Предприятията нямат такива възможности. Те са се ориентирали към вътрешни източници, смята Лисоволик.

През третото тримесечие "Себрбанк" и ВТБ са увеличи корпоративните си портфейли с 21% и 27% съответно, а през ноември "Сбербанк" е отпуснал на компаниите 312 милиарда рубли - почти два пъти повече от септемврийския рекорд.