Инвестиране в строителството, но не и в индустрията обрича на бедност

    

"Всеки ден бивша комунистическа България гордо възвестява още един чуждестранен инвестиционен проект за нов мол, голфигрище или жилищен комплекс, предава Mediapool. 

Бумът в сферата на недвижимото имущество допринася за разкриването на нови работни места и съдейства за годишен стопански растеж от 6% според правителството", се казва в публикацията.

"Но инвестирането предимно в строителството не може да донесе дългосрочно благосъстояние на най-бедната страна-членка на ЕС", продължава изданието.

"Каталогът с проблеми на България включва на първо място слаби инвестиции в инфраструктурата и производството, голяма сива икономика, проблемна образователна система, растяща потребителска задлъжнялост и висока инфлация", се прави извод в материала.

"Ставаме свидетели на изграждането на молове и на големи инвестиции в строителството, но не и в производствения сектор, а това може да се окаже сериозен проблем" - казва икономистът Ивайло Веселинов, цитиран от "Дейли таймс".

От своя страна Фабрицио Коричели от Европейската банка за възстановяване и развитие изтъква необходимостта от повече внимание към проблемите на човешкия капитал, образованието и изтичането на мозъци.

Преките чуждестранни инвестиции в България са възлизали миналата година на повече от 4.3 млрд. евро, от тях 3.2 млрд. са отишли в недвижимото имущество, строителството и търговията, докато в производството са влези само 804 млн. евро.

Наскоро Световната банка предупреди, че България никога няма да достигне нивото на доходите в ЕС, ако производителността продължава да се увеличава с по 2% годишно, се напомня в публикацията.

"Със затягането на глобалната кредитна политика анализаторите очакват бързото темпо на растеж на цените на недвижимата собственост в посткомунистическа Европа, както и обемът на инвестициите да започнат да намаляват.

Но спадът в чуждестранните инвестиции би се отразил много лошо на България, която разчита изцяло на тези инвестиции за запълване на дупката в платежния си баланс, увеличаваща се с увеличаването на вноса", се казва още в анализа.

Високата инфлация е още един проблем. През ноември тя достигна повече от 12% на годишна база. "Експертите предупреждават, че без възпиране на бясното потребителско търсене и предлагане, българската икономика е застрашена от прегряване.

Макар че повторение на финансовата криза от 1996/97, която помете една трета от българските банки, е малко вероятно, страната би могла да усети промяна в климата, ако западните банки, контролиращи местния сектор, затегнат крана", заключава анализът в "Дейли таймс".