Длъжниците затъват все повече заради нормативни бъркотии

По тази схема абонат на "Топлофикация", неплатил 8.70 лв., се оказал длъжник на 1000.70 лв. и е очевидно, че законът не забранява това. Дори и онези, които се издължават в доброволния срок, също ще бъдат ощетени - съдът отмени тарифа, която им опрощаваше таксата към съдебния изпълнител. Почти невъзможно ще стане и изпълнението срещу застраховател от негов клиент с промените в Кодекса за застраховането, които са на финалната права в парламента, пише в. "Сега".

3.5 милиона от задлъжнели работници търсят данъчните в Плевен

Офисът на НАП в Плевен предприема крути мерки спрямо 1 800 задлъжнели служители и работници на фирми от региона, чиито дългове към хазн...

Прочети повече

Националният омбудсман Мая Манолова обяви, че е залята от жалби срещу топлофикациите. Още преди началото на отоплителния сезон те били над 300 и се очаква да се увеличат. Много често, без да уведомят абонатите си какво дължат, топлофикациите пристъпват към принудително изпълнение, при което начисляват всевъзможни такси - адвокатски хонорари, възнаграждения за юрисконсулти и лихви, които в пъти увеличават задължението. "Редно е да информират клиента, че ще му заведат съдебно дело, ако не плати, и да го информират какво дължи. Но те не го правят. Пристъпват, защото е по-лесно, направо към съдебна процедура по бързия ред", разказа Манолова. Така на абонат с дълг от 8.70 лв. са начислили: 300 лв. възнаграждение за юрисконсулт, 25 лв. съдебна такса, 60 ст. лихва, още 300 лв. хонорар за друг юрисконсулт - за това, че се е обърнал към съдебен изпълнител, и 100 лв. такса на изпълнителя. Манолова не уточни за какво е начислен остатъкът до 1000.70 лв.

Съдебни изпълнители от доста време обясняват, че дългът не нараства заради тях, а заради двойните хонорари на адвокати и юрисконсулти. "Минимум с 805 лв. скача дългът, преди съдебен изпълнител да е начислил и един лев такса. В масовия случай таксата за дълг от 100 лв. е под 100 лева, а за дълг от 1000 лв. - под 200 лв.", са обяснявали неведнъж от Камарата на частните съдебни изпълнители.

"Топлофикация" има собствени юристи, но наема външни, на които плаща хонорари. Това е хитър начин да събират допълнително средно по 700 лв. отгоре от абонатите, описа схемата Манолова. Тя се натъкнала на случай, при който "Топлофикация" внесла искова молба срещу длъжник за 2 стотинки, които с хонорарите и таксите го натоварили с над 600 лв. Наскоро "Стършел" разказа подобен случай с актьора Славчо Пеев, който дни след като получил изравнителна сметка от около 400 лв., разбрал, че "Топлофикация" си е извадила изпълнителен лист за над 4000 лв., а върху банковите му сметки има запор.

Според Манолова спешно трябва да се гласуват поправки в принудителното изпълнение, които да парират злоупотребите на монополистите. Тя смята, че е необходимо да се гарантира призоваването по изпълнителни дела и хората да знаят, че срещу тях има съдебни действия. Освен това трябвало да има закон за личния фалит, както и изменения в публичната продан на имоти, така че банките да не могат да търсят дължимо извън това, което получат при продажбата.

Ипотекираните жилища на длъжници ще се продават само на пазарна цена

С промяна в Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК) парламентът реши, когато даден имот е ипотекиран заради изтеглен кредит, да не може ...

Прочети повече

На фона на тези абсурди Върховният административен съд обяви за нищожна отмяната на таксата за съдебно изпълнение при доброволно издължаване в законовия 14-дневен срок. Петчленен състав обяви, че приемайки промяна в Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители на 23 юли 2014 г., правителството на Пламен Орешарски е превишило правомощията си.

Изменението влезе в сила на 1 август 2014 г., но се прилагаше едва няколко седмици, защото беше оспорено от Камарата на частните съдебни изпълнители и съдът спря действието му. Аргументът на съда за отмяната е, че тя може да бъде направена само със закон, който да е придружен от финансова обосновка и да е съгласуван с камарата. Председателят й Георги Дичев заяви пред "Правен свят", че било заблуда, че такава промяна би била от полза за длъжниците. "Гражданите изключително рядко - в под 1% от делата, погасяват задължението си в срока за доброволно изпълнение. Промяната е в интерес само и единствено на големи компании, каквито са застрахователните, както и на монополистите", твърди той. "Дори за краткото време, докато се прилагаше, видяхме ефекта от този текст. В единия случай съдебният изпълнител не прави нищо, докато не изтече въпросният срок (тъй като няма никакъв интерес и не би могъл да си покрие разходите), и през това време длъжникът може да се разпореди с имуществото си и кредиторите да не получат нищо. А в другия случай върху длъжника се стоварва цялата възможна принуда, като му се блокират всички активи, за да не може да си плати задължението в 14-дневния срок", обясни Дичев.