България през 2015 година: Сагата "КТБ" и банковият контрол (Обзор I част)

2015 година е годината, в която сагата с изпадналата в несъстоятелност Корпоративна търговска банка (КТБ) продължи. Банката, четвърта по големина у нас, стана едно от нарицателните имена за така наречения модел #КОЙ на обвързването на властови позиции в политическата и икономическата сфера с помощта на медиите и други органи.

На фона на, меко казано, създалата проблеми кредитна институция тази година Сметната палата одитира Банков надзор на БНБ, а през 2016 година се очаква преглед на качеството на активите в българската банкова система. Същевременно според редица прогнози кредитният пазар ще остане свит догодина, а лихвите по депозитите могат да стигнат близки до нулевите нива.

Как започна всичко с КТБ

Казусът "КТБ" официално стартира през лятото на 2014 година, когато неочаквано за повечето хора банката беше затворена. На 20 юни парите на вложителите там бяха блокирани. Първоначално се обяви, че КТБ с мажоритарен собственик Цветан Василев чрез "Бромак" ООД и дъщерната на КТБ ТБ "Виктория" трябва да отворят на 21 юли, но след това датата се измести за септември.

На 16 септември обаче Българска народна банка (БНБ) обяви, че удължава специалния надзор на КТБ и ТБ "Виктория" с максимално позволения от закона срок от 6 месеца. Така решението за бъдещето на двете банки трябваше да е ясно през ноември. По това време гарантираните депозити към вложителите в банката все още не бяха върнати и не беше взето решение какво да се прави с КТБ - дали банката да фалира, или да се мисли за сменяне на собствеността и оздравяването ѝ.

Междувременно стана ясен проблемът с раздадените от банката необезпечени кредити, които ще струват милиони на данъкоплатците. Впоследствие се реши, че кредитната институция няма да се оздравява. На 6 ноември лицензът на КТБ официално беше отнет, а ден по-късно в Софийския градски съд (СГС) беше внесено искането за откриване на производство по несъстоятелност на КТБ. На 4 декември миналата година започна плащането на гарантираните депозити в банката. Само за 20 дни Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) изплати 90% от тези в КТБ. Същевременно през декември се реши делото за несъстоятелността на банката да се отложи за 2015 година.

Кой е виновен за КТБ

Сред различните спекулации около фалиралата банка на преден план ясно излезе проблемът с липсата на отчетност и проверки в банката - кредитна институция, за която по-късно се разкри, че е раздавала необезпечени кредити на кухи фирми.

Още през декември миналата година Софийският апелативен съд (САС) отстрани окончателно от длъжност Цветан Гунев - подуправител на БНБ с направление "Банков надзор". Народното събрание официално освободи Гунев на 21 януари тази година. Като цяло обаче редица участници и виновници за кризата с КТБ все още не са поели отговорност. Заради недоглеждане и пропуски при одитите на банката отговорната за това одиторската компания KPMG трябваше да бъде санкционирана със солена глоба. Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори (КПНРО) обаче не отне лиценза на KPMG и я наказа със санкцията от само 100 000 лв. въпреки констатацията, че са допуснати "значителни пропуски и липса на логика при извършените одити на отчетите на КТБ в периода 2009 - 2013 година".

Председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова нарече странно решението да не бъде отнет лицензът на KPMG, макар че беше изразено мнението, че глобата, била то и максимална, е ниска заради остарялото законодателство. От своя страна председателят на КПНРО Ваня Донева изрази съжаление, че комисията е станала известна с това, че не е достигнал един глас при гласуването за отнемане на лиценза на KPMG. Тя обясни, че ролята на одитора е да покаже на обществото реалната картина в дадено предприятие чрез отчетите си. Нещо, което реално не е станало с КТБ.

Заради кризата с банката през 2014 година в началото на 2015 година Европейската комисия (ЕК) обяви, че икономиката на България страда от прекомерни дисбаланси, които изискват решителни политически действия и специално наблюдение. Същевременно еврокомисарят Кристалина Георгиева предупреди, че България трябва да вземе мерки за укрепване на банковия си надзор, защото това ще представлява проблем пред ЕК.

През март Международният валутен фонд (МВФ) посочи, че българската банкова система "показва значителна устойчивост към уронването на доверието" независимо от проблемите в сектора през миналата година и заяви, че има проблем и с контрола от страна на КФН. Председателят на КФН Стоян Мавродиев обаче не намери грешки в ръководената от него институция, като заяви, че Комисията стриктно е регулирала дейността на КТБ като инвестиционен посредник, а проблемите на банката са свързани изцяло с банковия надзор, а не с надзора от страна на КФН. От Европейската комисия казаха в свой доклад през май, че случаят с КТБ не е бил решен бързо, което повдигна съмнения относно способността на органите да реагират ефикасно в спешни ситуации.

Същевременно беше обявено, че докладът на ДАНС от 2013 година, в който се сигнализира за състоянието на КТБ, не е бил внесен в Народното събрание - нещо, което трябва да направи Министерският съвет съгласно изискването на закона. По това време премиер е Пламен Орешарски. Бившият министър-председател обаче се защити, като каза, че докладът на ДАНС за 2013 година не е стигнал до парламента, защото е върнат за доработка, а относно финансовата сигурност в документа е отбелязано, че "има идентифицирани възможни рискове за българските банки с гръцко участие", а не конкретно за КТБ. По-късно се потвърди, че докладът на държавната агенция наистина не е споменавал изрично КТБ, а се е говорило за "финансовата и банковата стабилност".

В годишния си доклад БНБ пък посочи, че медиите са предизвикали банковата криза през 2014 година, която доведе до крах на Корпоративна търговска банка. 

Медийните появи на Цветан Василев и коментари

Сагата "КТБ" тази година беше белязана и от медийните изяви на мажоритарния ѝ акционер Цветан Василев, който се намира в съседна Сърбия. Още в началото на януари той заяви, че имената на "кукловодите", отговорни за "съсипването" на КТБ, са ясни и ще излязат по време на множеството дела, заведени срещу България. За Василев през януари колапсът на банката е "персоналната атака срещу него", която е имала за цел създаденото от него да бъде заграбено.

През март адвокатът на банкера Константин Симеонов заяви, че Цветан Василев продължава да се страхува за живота си. Това се случи, след като Висшият съд в Белград разреши екстрадирането на Василев в България. По-късно се разбра, че решението на сръбския съд е било на първа инстанция и че едва ли скоро може да се очаква банкерът да бъде екстрадиран у нас. Поддържайки тезата за разграбването на бизнеса на КТБ за над 2 млрд. евро, Василев заяви в края на март пред "Гласове", че има доказателства за "мачкане и притискане" на клиенти на банката, включително и заплахи.

На някои им било обяснявано, че ако не си изтеглят парите от банката, ще пострадат. Той също така обяви чрез адвоката си, че е дал показания за случая "КТБ" пред нотариуси в две европейски държави. Прокуратурата не се сезира по повод казаното от Цветан Василев. Временната парламентарна комисия за КТБ обаче разгледа медийни публикации с Цветан Василев и молби и сигнали на "Бромак", предоставени от самата компания.

Бившият мажоритарен собственик на КТБ започна да публикува позициите си на собствен сайт, на който през април обяви, че ще съди България за "умишленото съсипване на КТБ АД", и нарече колапса на банката "зловещ сценарий, разработен и реализиран с подкрепа на множество държавни институции". По-късно банкерът конкретно назова БНБ и прокуратурата за виновници за "умишления фалит".

През април излезе видео, на което се вижда как Цветан Василев и вече бившият гуверньор на БНБ Иван Искров пеят заедно "Назад, назад, моме Калино". По този повод адвокатът на Василев Констатин Симеонов коментира: "Ние просто напомнихме на господин Искров, че искаше да си ходи”. Месец по-късно се появи писмо от името на Цветан Василев, в което се казваше, че той е бил предаден от тези, които се "редяха на опашки и чакаха със седмици пред кабинета ми", в което беше даден и списък с "посетителите". Малко след това укриващият се банкер заяви, че не той е разпространил писмото. Адвокатът му изрази съмнението, че е възможно депутатът от ДПС Делян Пеевски да е пуснал списъците с влиятелни лица, които са посещавали кабинета на банкера.  

Цветан Василев не закъсня и да се изкаже относно оповестените заключенията от доклада на Временната парламентарна комисия за случая "КТБ", като изброи "фирми бушони, "управлявани" от доверените лица на командитно дружество "Пеевски, Цацаров&Сие". През октомври дори излезе материал на Forbes, в който беше поместено интервю с гледната точка на Василев относно банковата сага в България. В него банкерът казва обаче, че няма личен конфликт с Пеевски, а политическата мафия (на която депутатът от ДПС е върхът на айсберга) се опитва да представи по този начин случилото се. Същия месец и TV7 излъчи интервю с Василев, в което пък той вече обвини кръга "Капитал" за разклащане на КТБ, чийто бизнес не бил "подарен от държавата", а Делян Пеевски бил "необходимо зло".

В началото на февруари тази година бившият финансов министър от кабинета "Борисов 1" Симеон Дянков говори по казуса "КТБ", като заяви, че и дори за премиера Бойко Борисов било изненада какво има в банката. По времето на ГЕРБ в КТБ, по думите на Дянков, са влезли пари от транспортните дружества, а от енергийните - още по времето на Сергей Станишев. От своя страна финансовият министър от кабинета "Орешарски" Петър Чобанов обвини тези, които са управлявали КТБ, за състоянието ѝ. По думите му държавните пари в КТБ са били намалени постепенно - от 860 млн. лв. през февруари 2013 година парите падат до 250 милиона през юли 2014 година.

Дори Делян Пеевски наруши медийното си мълчание, като обяви, че Цветан Василев се опитва да отклони вниманието, и заяви, че между него и банкера няма спор. Същевременно бившият шеф на КТБ Любомир Весов посочи, че Василев се е опитвал да "осребри" познанствата си с политици. Той обърна внимание на това, че голяма част от държавните средства от енергетиката са концентрирани за определен период точно в КТБ, и допълни, че това няма как да е станало без знанието на държавните органи. Бившият член на директорския борд на КТБ Илиан Зафиров пък намекна, че може активите на банката да бъдат разпродадени на фирми, близки до Пеевски.

Делото за лиценза на КТБ

На 13 януари Върховният административен съд (ВАС) остави без разглеждане жалбите срещу решението на БНБ за отнемането на лиценза на Корпоративна търговска банка от БНБ. Това бяха жалбите на основните акционери в банката - "Бромак" (50,66% от капитала) на Цветан Василев, "Бългериан акуизишън къмпъни"/Bulgarian Acquisition company II S.A.R.L (30,35%) и Орлин Русев (член на УС на КТБ с 0,069%), както и на Вера Ахундова (клиент на банката). Мотивите на тричленния състав бяха, че акционерите нямат пряк и личен правен интерес да обжалват решението на БНБ.

След това въпросът с отнемането на лиценза и жалбите срещу него трябваше да се гледа от петчленния състав на ВАС начело с председателя на съда Георги Колев. "Бромак" поиска той да си направи отвод, за да не повлияе на останалите в съдебния състав, но Колев отказа. В края на краищата на 2 април петчленен състав на ВАС с Георги Колев в него потвърди отнемането на лиценза на Корпоративна търговска банка.

Делото за несъстоятелността на КТБ

След окончателното произнасяне на ВАС най-накрая започна делото по несъстоятелността на КТБ, което се гледа от Софийския градски съд (СГС). На 22 април СГС обяви Корпоративна търговска банка в несъстоятелност с дата 6 ноември 2014 година. БНБ и прокуратурата обжалваха решението на съда в частта, в която СГС е определил за начална дата на неплатежоспособност 6 ноември с искане това да е датата на вземане на решение от централната банка за отнемане на лиценза на КТБ.

За начална дата на неплатежоспособност следва да бъде определена датата 30 септември 2014 година, казаха БНБ и държавното обвинение, когато банката е отчела отрицателен собствен капитал и отрицателна капиталова адекватност.

През април Комисията за финансов надзор (КФН) обяви, че няма да спре търговията с акции на КТБ заради процедурата по несъстоятелност, тъй като тя може да продължи години, а това само по себе си не е основание за прекратяване на търговията с акции на банката.

Делото за несъстоятелността на КТБ мина в Софийския апелативен съд (САС) след протеста и жалбите по решението на СГС за датата на неплатежоспособност. Акционерите в КТБ обжалваха на втора инстанция обявяването на банката в несъстоятелност, но жалбите им бяха отхвърлени от Апелативния съд. Тричленният състав на съда реши за начална дата на неплатежоспособността на банката да се определи 20 юни, което направи по-лесно атакуването на цесии и прихващания по съдебен ред.

Как се разви сагата "КТБ" през останалата част на 2015, какво излезе от доклада на специалната парламентарна комисия по случая с банката и накъде ще се развиват банките догодина, може да прочетете във втората част от материала.