Защо туристическият бранш иска собствено министерство?

Не можем да твърдим, че туризмът у нас е оставен съвсем на самообслужване. От известно време той е част от грамадното Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Преди да бъде приютен там, се управляваше от Агенция по туризъм, а по едно време дори бе зачислен към Министерство на културата. Сега отговорник за него е зам.-министърът Бранимир Ботев, назначен по времето на Орешарски и запазил поста си и при служебното правителство. Какво правят той и подчинените му обаче не удовлетворява бранша и заетите в него настояват за повече внимание към дейността им.

Турция с рекордни приходи от туризъм

Приходите от туризъм в Турция са се увеличили с 11% през третото тримесечие на 2014 г., достигайки рекордно високото ниво от 12,9 мил...

Прочети повече

„Туризмът не означава просто легла в хотелска база. Той е комплексна сфера и е крайно време да има институция, която да координира всички негови страни. Само така може да се подобри туристическият продукт. След толкова години лутане и липса на резултати вече е просто наложително да се създаде отделно министерство”, коментира темата пред Actualno.com Светлана Атанасова, председател на Българската асоциация на туристическите агенции.

„Министърът на туризма ще решава инфраструктурни, организационни и законови въпроси от първа ръка, а не както се прави сега, някак между другото. Към бранша не бива да има пренебрежително отношение, защото той дава 14% от БВП на страната, а и има огромен потенциал. Няма време за празни приказки, трябва да се действа”, заяви Стефан Шарлопов, председател на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм.

В момента хората от бранша имат реален повод за оптимизъм, тъй като проектът за Министерство на туризма е залегнал в програмите на ГЕРБ и Реформаторския блок, вече сигурни партньори в новото управление. Наскоро членове на Националния съвет по туризъм дори изпратиха писмо с исканията си (звучащи малко общо) до лидера на ГЕРБ Бойко Борисов: министър на туризма да стане човек, необвързан с корпоративни интереси, да има визия за налагане на България като целогодишна туристическа дестинация, да има тясна работа с браншовите организации, да има разграничение с управлението на туризма през последните 15 месеца.

Проблемите на отрасъла не идват само от политическото бездействие. Понякога са плод на независещи от никого обстоятелства или от международни събития. Така например летният сезон у нас бе много слаб поради 1) дъждовното лято и бедствията и 2) ситуацията в Украйна и последиците от нея в отношенията между България и Русия. Ако пък погледнем по-цялостно нещата, големите проблеми са нуждата от подобряване на инфраструктурата, занижено спазване на законодателството в туризма и най-вече – липсата на достатъчно реклама. Според бранша ние прогресивно губим традиционно силните за нас пазари и не успяваме да привлечем нови. Страните от Западна Европа и Скандинавия например са забравили за България като туристическа дестинация. За сметка на това прекрасно знаят къде е Турция, която дава милиарди за реклама, явно отплащащи ѝ се.

„Изготвяне на национална реклама се прави и сега, но не функционира както трябва. Това се отразява сериозно на туристическия поток”, казва Светлана Атанасова. „В туризма когато рекламираш днес, резултатът идва на следващата година по същото време. У нас обаче в това се влагат съвсем недостатъчни пари”, добави Стефан Шарлопов.

Блогърката Ели Иванова за Actualno.com: България изобилства от невероятно красиви места

Елена Иванова е любител на математиката и туризма. Завършва математика в СУ „Св. Климент Охридски” и работи известно време ...

Прочети повече

По думите и на двамата рекламната стратегия е едно от първите неща, с които трябва да се захване евентуалният министър на туризма. А кой ще бъде той? „Трябва ни човек, който да не принадлежи към никоя от организациите. Да е образован експерт с нужния опит. Не ни вълнува дали е прал чаршафи по хотелите, важното е да е добър мениджър”, смята Шарлопов.

За конкретни имена все още не се говори. „Няма смисъл да слагаме каруцата пред магарето при положение, че още дори няма правителство. Нека видим първо кой и какво. Важното е, че се обединихме”, допълни експертът.

Според Шарлопов обаче министърът трябва да се вслушва в бранша. „Ето, аз мога да предложа една идея. В балнео и СПА зоните на България има над 15 стари водопровода, в чието ремонтиране никой не е вложил и един лев от години. Тези водопороводи могат да бъдат санирани. Няма нужда от нови разрешения за строеж или огромни инвестиции. Дори технологията сме измислили коя да бъде. Това ще струва 10-15 млн.лв. за 10-15 града, което за една държава е нищо, а ефектът ще бъде огромен”, споделя той.

Въпреки слабия летен сезон, очакванията за зимния са доста оптимистични. Зам-министърът Ботев предвижда ръст между 4,5 и 5%. Той се аргументира с факта, че миналата година нямаше сняг, а все пак се отчете растеж от 4 на сто. Хотелиери от Банско и региона пък споделят, че вече има направени предварителни резервации не само за Нова година, а и за януари и февруари. Гостите ще идват предимно от Русия, Великобритания, Гърция, Сърбия и Македония.

Всъщност ако Министерство на туризма да се създаде, то едва ли ще има време да „удари едно рамо“ на зимния туризъм при нужда. Но дори такова да няма, със сигурност новата власт трябва да обърне по-сериозно внимание на целия отрасъл. Той е златна мина, която не разработваме достатъчно добре – а това е грехота, когато имаш далеч повече от много други страни по света.