Гечев и Стоянова се скараха за "новия" заем - има ли го или го няма всъщност

Съгласно Конституцията Народното събрание никога не е разрешавал на правителството да сключва договор за 8 млрд. евро. Парламентът разреши да се тегли малко над 6 млрд. лева външен заем, за да погасява стари дългове, каза Гечев. И подчерта – няма практика Народното събрание да разрешава да се тегли дълг за бъдещи години, извън годината, обхваната в Закона за държавния бюджет.

БСП алармира за нов дълг от 16 млрд. лева, който ГЕРБ иска да тегли

Нов дълг от 16 млрд. лева иска да изтегли кабинетът на Бойко Борисов, като при пълно неуважение към парламентарните институции се пре...

Прочети повече

В документите няма разчети къде ще отидат тези нови 8 млрд. евро. Това е празен чек и очевидно тези пари ще отидат за финансовия комфорт на правителството. В документите пише, че може да се връщат тези пари 30 години, но не мога да кажа дали ще връщаме 48 млрд. евро при вземането на този заем, обясни Гечев в сутрешния блок на Нова телевизия. Реакцията на чуждите кредитори ще е много негативна. Не можем да се съгласим едно правителство да удвои външния ни дълг, категоричен беше червеният депутат. Нищо не се казва и за размера на вътрешния дълг, добави той.

Нямаше нищо тревожно в начина, по който свикахме Бюджетната комисия. Имахме много точки в дневния ред, затова изпратихме документите малко по-рано, обясни председателят на Бюджетната комисия Менда Стоянова.

Думите на г-н Гечев са манипулации. Съгласно Конституцията всяко задължение се одобрява от Народното събрание. В случая документите е договорът за дилърство с четири банки, вторият документ е договорът за агентство с банките, а третият документ е акт за поемане на задължения. С този акт ние казваме на кредиторите, че за три години имаме намерение да изтеглим максимално 8 млрд. евро и този заем е с лихва до 10%, като парите тряба да ги върнем за 30 години. Изчислението за връщане на 48 млрд. лева го смятат хора, които залагат на лихва от 10%, но до това няма да се стигне – това е максимално заложена лихва, за подсигуряване, обясни Стоянова. Конкретните размери на заем за всяка година ще са толкова големи, колкото се гласуват от Народното събрание при всяко годишно приемане на Закона за държавния бюджет.

От тези 8 млрд. евро 6 млрд. евро са за рефинансиране на стар дълг, уточни Стоянова. Докато бюджетът на държавата е на минус, така ще правим – това е стара практика, каза депутатът на ГЕРБ. Подобни тригодишни програми се приемат от много европейски държави – Полша, Литва например. Смисълът е при подходящи условия на пазарите България бързо да може да се възползва, заяви Стоянова.

Парламентът одобри окончателно теглене на външен заем за 1,5 млрд. евро

Народното събрание ратифицира нов външен заем в размер на 3 млрд. лева на второ четене, предаде репортер на Агенция „Фокус”...

Прочети повече